Имаше
такъв период, през който, кой знае защо, пусках телевизора и гледах корида след
корида.
Да знам, така е, това е
отвратително забавление за безумни идиоти, завършващо със смърт. Знам целия
сценарий и защо все още съществува, та аз съм жрец, веге и там
каквото се сещате още, но въпреки това, като че ли някой ме караше да
продължавам да гледам.
Добре,
така да бъде. Реших да наблюдавам отстрани, още повече, че знам как протичат
тези процеси при мен.
И така
корида след корида представлинието се повтаряше до най-малките подробности, не само
безсмислено жестоко, но и противно досадно.
Докато
на арената не излезе ТОЙ - млад бик в силата си. Изправи гордо глава, спря се
спокойно и загледа публиката с нескрито любопитство. Всички опити от страна на
организаторите на зрелището да го подлъжат или да го принудят да се включи в
безумната им игра останаха напразни. Той просто се преместваше малко встрани от
досадниците и отново с гордо вдигната глава, и самочувствие на знаещо ценността
си духовно същество, изследваше насъбралите се.
След
като освиркванията от трибуните достигнаха определени децибели, организаторите
бяха принудени да изведат непокорния и да го заменят с друг по-сговорчив бик.
В същия
момент престанах да гледам корида. Моята вече се бе състояла.
Невероятно
как едно безсловесно същество поставено в такава екстремна ситуация и напълно
враждебна обстановка се справи с това изпитание, използвайки двата принципа на
противодействие, с които Ганди освободи Индия от колониалния гнет на
англичаните. Ненасилието и неучастието бяха оръжията, с които бикът удържа
блестяща победа на духа над безумието.
По-сетне
научих, че имало и други такива бикове в историята на коридата, които с
поведението си отказвали от занаята дори именити матадори.
Благодаря Ти Господи, Ти си дивно
велик!
Стефан Стефанов
17.12.2012 GBBG
