Цъфнала мома

 

 

Цъфнала мома, вързала,

и през гората бързала,

 

да си ми иде, отиде

на връх Балкана да види:

 

Какво е чудо станало,

станало и останало

 

на връх ми свети Никола,

там дето вий се сокола.

 

И като близко пристъпи,

цяла се в слънце окъпи.

 

Че там я чакат сватбари

със десет коли товари

 

за тежка сватба готови

със дари пушки, пищови.

 

Че либето ѝ, комита,

вече я иска - не пита:

 

Дали тя, ще му пристане,

та булка чудна да стане?

 

То всичко вече решено…

Радвай се моме Милено!

 

Стефан Стефанов

30.10.2023 Чавей

 

 

Фурнаджийска лопата

 

Това е фурнаджийската лопата на баба ми Пена. Ето и една истинска история свързана с нея.

Като млада булка, веднага след сватбата, тръпнала, непретръпнала ето я тя, на вечеря с новата си многобройна фамилия. И тогава прадядо ми Иван, нейният свекър, рекъл: я булка Стефънце, - по нашият край тъй им викат на жените, по име на мъжете им: вземи да омесиш и изпечеш хляб за синца ни. Скочила баба ми като ужилена, заключила се в стаята с нощвите и цяла нощ месила и премесвала, втасвала и превтасвала, пекла и допичала, но на сутринта, на закуска, сложила димящите самуни на паралията.

Благословил прадядо ми, разчупил хляба, опитал и рекъл: браво булка, много ти е хубав хлябът. Зарадвала се баба ми, камък и паднал от сърце. А прадядо ми продължил: от сега нататък ти ще месиш хляба за домочадието. Плакала ли е баба ми, радвала ли се е, не е твърде известно, но от тогава тя, два пъти в седмицата е месвала и пекла хляб за многобройният си нов род.

Такива ми ти истински истории от туй ми чудно село Чавей.

 

Ял от бабините хлябове,

внук Стефан 27.10.2023 Чавей

Светли нощи

 

 

 

Радостотворен плач

в очите ми прелива.

Премного благодат –

душата е щастлива.

 

По нощите на спя,

а то и няма нужда.

Пръскам светлина –

своя, а не чужда!

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Тази игра

 

Аз те намерих,

ти ме позна

в безсънни нощи,

в сълзи от смях.

 

Така започва

тази игра -

любов омайна

за мъж и жена.

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Красота

 

Живея в шепите на Бога.

В сърцето Му, живея аз.

Там няма страсти и тревоги.

Там има само красота!

Стефат Стефанов

22.10.2023 Чавей 

Докрай и отвъд

 

 

Тя се казваше Таня и беше добра

По тичане гола всред росна трева.

 

Вълшебни моменти на връх планина,

Спомня си още моминска снага.

 

Като самодива в екстаз от страстта,

Танцува вълшебно безподобна жена.

 

И само за него, докрай и отвъд,

Бие горкото във нейната гръд!

                     

Стефан Стефанов

21.10.2023 Чавей

Жълта есен

 

 

Две жълти пеперуди се гонят

сред жълти цветя и листа.

Слънцето есенно канят

на тази извечна игра.

 

А то ги злати, позлатява

във късният есенен храм,

със вятър ги слънчев обвява,

превръща ги в есенен плам.

 

Стефан Стефанов

15.10.2023 Чавей

Относно Надеждата

 

    Тя се казваше Надежда и бе 100 кила. Бе снажна мощна, яка и пищна, но не и дебела. Може би от там и страхотното и самочувствие. Освен това, бе положително настроена, жизнерадостна и с преливащо чувство за хумор. На всеки купон, тръшваше безцеремонно на масата, огромните си по размер гръдни аргументи и се започваше една… След като набързо удареше две ракии, стой та слушай истории и лакърдии, коя от коя по-пикантни и по-завързани. Но любима ѝ беше следната.

    Мъжът ми – казваше тя: навсякъде се хвали, че бил щастливо женен, защото живеел със сто кила Надежда. Вечер лягал със сто кила Надежда, а сутрин се събуждал също със сто кила Надежда, и така цели тридесет години.

    Другите дами от компанията не можеха нищо да ѝ противопоставят. Някоя, по някое време ще извади снимка на 5-6 внучета, друга пък ще спомене, че гледа 20-30 свине майки, но не би.

    Сто килограмовата Надежда винаги биеше всички с явното си стокилограмово превъзходство и печелеше безапелационно зафомилият се пореден среднощен купон.

    Та това е от мен относно Надеждата.

 

Стефан Стефанов

09.10.2023 Чавей - Палацото