30 август, 2013

Покана


За всичко каня само по веднъж!
Любов, вечеря... колко да отлагам?
Бъди спонтанен - времето задръж!
Със цяла Вечност май не разполагам!

Стелияна Стефанова – Стелли

30.08.2013 

29 август, 2013

Оптично светотатство


Полата й оптично светотатство
За миг превзе размирния площад.
Потрепна само и взриви богатство,
Събирано в безценния квадрат.

Изплашена на сянката снагата
Сама се скри в настръхналия хлад.
Полюшна се и в този миг тъгата
Пропя с възторжен истеричен лад.

Фонтани, кафенета и витрини
Се подредиха като на парад,
А статуите, същи монахини,
Загърбиха останалия град.

И слънцето и вятърът в единство
Извършиха прозрачния обряд.
Полата й развихрено моминство
Възнесе се в един по-хубав свят.

Стефан Стефанов

29.08.2013 GBBG

28 август, 2013

Жега


Отколешният вятър се нацупи.
Сянката отвесно си лежи.
Прахът пристъпи с босите следи.

Стефан Стефанов

28.08.2013 GBBG

Суша


Отиде си водата.
Раздраната земя се изкриви.
Престъпно тихо е!

Стефан Стефанов

26.08.2013 GBBG

25 август, 2013

23 август, 2013

Пиянство



От дълго време я преследвам,
Но тя извива се така,
Че бялата й мека нежност
Не стига моята ръка.

Усмивката й е сияйна.
Смехът й бисерен на вкус.
Но пази къдравата тайна
И плажът е до голо пуст.

Не мога в нея да запаля
На кладата свирепостта.
Тя не ми вярва, нито страда,
А ме напива със сълза.

Стефан Стефанов

23.08.2013 GBBG

Тъжно хайку


Тъжен съм.
Купих картофи -
Не помага.

Стефан Стефанов

23.08.2013

Сол


Солта е ценна като всичко бяло.
За нея са се водили войни.
Дори кошутата с пределна нежност
Във нея впива устни и мечти.

За нея няма граници, прегради,
Забрани тежки, скупчени врати.
По пътища вълшебни и горещи
В пустинята като река струи.

За нея се преместват планините.
Дори морето се превръща в прах.
С едничка безподобно сладка мисъл,
Във рана да я сложат – пълен крах!

Стефан Стефанов

23.08.2013 GBBG

22 август, 2013

Мед


А хайку да напишеш е изкуство,
в което има половин куплет.
Кому е нужна кацата със мед?

Стефан Стефанов

23.08.2013 GBBG

21 август, 2013

Без обувки


На кой са му притрябвали обувки,
Затворени, със връзки при това?
Не може ли, щом вече си по дупе,
Да шаваш с пръсти даже на крака?

Каква наслада само, да те следва,
На пясъка седефеният под.
Трънаци да си шепнат с ходилата
И те да вият също кат койот.

А щом като се сдуят уморени
От преходите по рида свещен,
Да ги накиснеш във води прозрачни
На извора до болка изстуден.

Стефан Стефанов

21.08.2013 GBBG

20 август, 2013

Късен следобед


Предвид на късния следобед,
Не си го сложих на сърце.
Да легна в меката постеля
За мене беше по-добре.

Но то се случи и понятно,
Не бях готов да е така.
Додето мигна и готово,
Държеше моята ръка.

Не, нямаше къде да ида.
Да стъпя с босите крака.
Дори изпитах безтегловност,
Люлееща ме под дъга.

Когато сетне се опомних,
Бе малко късничко за мен -
Успяла беше да придума,
Дори сърцето ми на плен.

Стефан Стефанов

20.08.2013 GBBG

Спомни си


Напивам с устни на икона
От страстната Христова кръв.
Приемам всичко за възможно,
Дори да падна мигом пръв.

И празнично е във душата.
Струи радостотворен плач.
Притискам здраво до сърцето
Съкровище без капка здрач.

А то ме кара да си спомня
Забравените с векове
Пресъвършени, безподобни,
Държавни Божи светове!

Стефан Стефанов

20.08.2013 GBBG

18 август, 2013

Не казвай нищо



Когато давам става малко чудо.
Въпроси парят нечии уши.
Брилянтни мисли спъват се по светло.
Червилото предателски мълчи.

На мачтата простряно е прането,
А тя на кила само по снага...
Не сипвай Узо право във сърцето.
Надбягват се кошути по снега.

Изчистени до блясък са платната.
Фамозни битки водят планини.
Не казвай нищо, даже да е лято.
Кубински пури палят и жени...

 Стефан Сгефанов

17.08.2013 GBBG

16 август, 2013

Безсмислено стихотворение


Препива царството със пищни свади.
Поръбените чувства не кървят.
От злато са на времето листата.
Глави допрели язовците спят.

Мотае се безцелно хоризонта.
Маслината не дава капка сок.
Кое е толкоз важно да си спомни,
Че клетото сърце направи скок?

Завързана във кърпичка на възел
Безценната душа прилежно спи.
По снежно време кожата е ценна.
Огромни стават детските очи.

Стефан Стефанов

16.08.2013 BGGB

14 август, 2013

Боса Любов


Не правя нищо, само се разхождам
по синкавия ръб на вечността.

Не пея и не дишам непременно,

а само мълком тихичко вървя.

Не бягам силом, нито се помайвам,

спокойно стъпвам с босите крака.

Не мисля даже, туй е невъзможно -

до мене крачи боса Любовта.

Стефан Стефанов

14.08.2013 BGGB