24 август, 2016

Покрив



По покривите се разхождам тайно,
всред хиляди комини и мечти,
не се показвам, нека е незнайно
къде зимуват есенни мъгли.

Там гледката наистина е смела
и вятърът не ходи на парад.
Там слънцето навсякъде е стелла
и всичко е един голям площад -

тъкан със обич и безкрайна щедрост,
бродиран вещо с падащи звезди.
А облаците са памучна нежност,
попиваща неканени сълзи.

Очаквам Ви, качете се при мене
на покрива на чудния ни свят,
запазил съм за всеки стряха топла
и свобода, с която съм богат.

Стефан Стефанов
24.08.2016 ГББГ


Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx