08 януари, 2014

Потайна сочност



Притискам се, съгрявам се, треперя.
От щастие като листо трептя.
Дърветата нехайно си говорят.
Животът месен е с възкисел квас.

А мравките налазили гърба ми,
Разхождат се пияни от страха…
Потайна сочност ляга помежду ни.
Пропява времето с неравен глас.

Отварят се забравени прозорци.
Самотна птица рее се в екстаз.
Защо да търсим златни хоризонти?
Красиво чудо зрее вътре в нас.


Стефан Стефанов

07.01.2014 GBBG

07 януари, 2014

Пенлив живот



Със чудно свойство слави се живота,
Че свършва ненадейно в таен час
И както дава с шепи пребогати,
Така и взема всичко пак от нас.

Запалва ни с дихания сърдечни,
Изпраща ни ухания, мечти,
Премилостив е с този, който търси,
Но вечността заключена държи.

Готов е да нахрани, да съгрее,
Да изяви най-скрития контраст
Със гласове омайни да ни пее,
Да разтрепери наш,та дива страст.

Готов е да разклати мрачината
Със чувства луди да срази света,
На нас готов е да дари награда,
Омайната река на любовта.

Но най-готов е в миг да се помине,
Да свърши безконтролно разпилян,
Шампанен гръм от оглушало вчера,
Без никакъв пенлив завой насам.

Стефан Стефанов

06.01.2014 GBBG