Със чудно свойство слави се живота,
Че свършва ненадейно в таен час
И както дава с шепи пребогати,
Така и взема всичко пак от нас.
Запалва ни с дихания сърдечни,
Изпраща ни ухания, мечти,
Премилостив е с този, който търси,
Но вечността заключена държи.
Готов е да нахрани, да съгрее,
Да изяви най-скрития контраст
Със гласове омайни да ни пее,
Да разтрепери наш,та дива страст.
Готов е да разклати мрачината
Със чувства луди да срази света,
На нас готов е да дари награда,
Омайната река на любовта.
Но най-готов е в миг да се помине,
Да свърши безконтролно разпилян,
Шампанен гръм от оглушало вчера,
Без никакъв пенлив завой насам.
Стефан Стефанов
06.01.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар