Потайна сочност

Притискам се, съгрявам се, треперя.

От щастие като листо трептя.

Дърветата нехайно си говорят.

Животът месен е с възкисел квас.

А мравките налазили гърба ми,

Разхождат се пияни от страха…

Потайна сочност ляга помежду ни.

Пропява времето с неравен глас.

Отварят се забравени прозорци.

Самотна птица рее се в екстаз.

Защо да търсим златни хоризонти?

Красиво чудо зрее вътре в нас.

Стефан Стефанов

07.01.2014 GBBG