26 май, 2015

CUORE MATTO



Парадната ми форма се изтърка
от ходене по стъклени стени,
съблякох я и голият ми спомен
закрачи бодро в диви планини.

Настръхнаха превзетите ми ласки.
Разхили се в истерия страхът.
До срещата, отложено-среднощна,
едва добра се треперящ дъхът.

А там звезди, искрящи до премала,
понесоха ме с бисерни ръце...
До прах съм разпилян, но знам, остава,
за мен да бие лудото сърце. 

Стефан Стефанов
26.05.2015 GBBG