25 август, 2019

Малко


Премиерът се огледа,
позамисли се малко
и сам си се кръсти
самохволко!

23 август, 2019

Може би



Може би
Може би днес
Може би сега
Последният стих
На песента
Може би

Може би
През цялото време
Била е сама
Разискрена роза
Със жълта душа
Може би

Може би
Мечтае за пръсти
На нечия ръка
За дъх от въздишка
На нечия уста
Може би

Може би
Може би днес
Може би сега
Последният лъч
На любовта
Може би

Може би

Стефан Стефанов
22.08.2019 ГББГ


20 август, 2019

Защо ли?



Зощо България няма философи?

Защото след като единственият, който наричаме с това име свети Константин-Кирил Философ, доказа верността на твърдението на Тома Аквински, че „философията е слуга на теологията“, всеки уважаващ себе си мислител предпочита да флиртува с господарката на замъка, нежели със слугинята.

Стефан Стефанов

20.08.2019 ГББГ

19 август, 2019

Голата истина


Ти си жена, аз съм мъж,
Не ни трябват дрехи,
Само купол от звезден дъжд
И невидими стрехи.

Животът и той ходи гол,
Навсякъде така се разкарва,
Дори в твоя прескучен хол
Понякога самотно прекарва.

Любовта и нейната гола сестра –
Истината, са заклети нудистки.
Ние не страдаме от липса на красота,
Затова нека си станем по-близки.

Стефан Стефанов
19.08.2019 ГББГ

18 август, 2019

Море





Изгарят ме устните.
Гърдите ме плискат.
Бедрата ме люлеят.
Това е море!

Стефан Стефанов
18.08.2019 ГББГ

14 август, 2019

Веселба





Крадлива ръка
Бодлива уста
Празна глава
Каква веселба

Стефан Стефанов
14.08.2019 ГББГ

12 август, 2019

Балканската дива




/На Мирела/

Обсипано с шапки, дантели и ласки,
Подпряно на книги, писма и съдби,
Усмихва се в бяло момиче без маски,
Надмогнало плява, злини и беди.

На словото вярна сестра и отрада.
На думите везани, китни лъчи.
С мечтите прекършени тихичко страда,
С любовите песенни ярко мълчи.

А по моминския стан в полумрака,
Сенки се гонят, проблясват лъчи.
Време е вече, съдбата не чака,
Балканската дива волно лети.   

Стефан Стефанов
12.08.2019 ГББГ

06 август, 2019

Звезден буркан





Стели напълни буркана
С цветни звезди непонятни.
Мушна се с тях под юргана.
Грейнаха те благодатни.

Цялата стая притихна.
Там под завивката топла,
Малко момиче усмихна,
Вселената, уж допотопна.

Стефан Стефанов
06.08.2019 ГББГ