25 август, 2019
23 август, 2019
Може би
Може
би
Може
би днес
Може
би сега
Последният
стих
На
песента
Може
би
Може
би
През цялото време
Била
е сама
Разискрена
роза
Със
жълта душа
Може
би
Може
би
Мечтае
за пръсти
На
нечия ръка
За
дъх от въздишка
На
нечия уста
Може
би
Може
би
Може
би днес
Може
би сега
Последният лъч
На
любовта
Може
би
Може би
Може би
Стефан
Стефанов
22.08.2019
ГББГ
20 август, 2019
Защо ли?
Зощо
България няма философи?
Защото
след като единственият, който наричаме с това име свети Константин-Кирил
Философ, доказа верността на твърдението на Тома Аквински, че „философията е
слуга на теологията“, всеки уважаващ себе си мислител предпочита да флиртува с
господарката на замъка, нежели със слугинята.
Стефан
Стефанов
20.08.2019
ГББГ
19 август, 2019
Голата истина
Ти
си жена, аз съм мъж,
Не
ни трябват дрехи,
Само
купол от звезден дъжд
И невидими
стрехи.
Животът
и той ходи гол,
Навсякъде така се разкарва,
Дори
в твоя прескучен хол
Понякога
самотно прекарва.
Любовта
и нейната гола сестра –
Истината,
са заклети нудистки.
Ние
не страдаме от липса на красота,
Затова нека
си станем по-близки.
Стефан
Стефанов
19.08.2019
ГББГ
18 август, 2019
14 август, 2019
12 август, 2019
Балканската дива
/На
Мирела/
Обсипано
с шапки, дантели и ласки,
Подпряно
на книги, писма и съдби,
Усмихва
се в бяло момиче без маски,
Надмогнало
плява, злини и беди.
На
словото вярна сестра и отрада.
На
думите везани, китни лъчи.
С мечтите прекършени тихичко страда,
С любовите
песенни ярко мълчи.
А по
моминския стан в полумрака,
Сенки
се гонят, проблясват лъчи.
Време
е вече, съдбата не чака,
Балканската дива волно лети.
Стефан
Стефанов
12.08.2019
ГББГ
06 август, 2019
Абонамент за:
Публикации (Atom)