20 август, 2013

Късен следобед


Предвид на късния следобед,
Не си го сложих на сърце.
Да легна в меката постеля
За мене беше по-добре.

Но то се случи и понятно,
Не бях готов да е така.
Додето мигна и готово,
Държеше моята ръка.

Не, нямаше къде да ида.
Да стъпя с босите крака.
Дори изпитах безтегловност,
Люлееща ме под дъга.

Когато сетне се опомних,
Бе малко късничко за мен -
Успяла беше да придума,
Дори сърцето ми на плен.

Стефан Стефанов

20.08.2013 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар