27 септември, 2011

Безпричинна радост



        Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.
         Уплаших се!?
         Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:
- Връщам ви го!
- Кое? - попитаха отгоре.
- Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.
- Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.
Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!
Стефан Стефанов
27.09.2011 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар