24 ноември, 2018

Прегърнат вятър





Невидим вятър ме прегръща
И роши моята коса.
Каква стихия всемогъща
Изпращат сини небеса.

Понасям се, летя със него,
Крилата ми гребат със страст
Опияняващата сила
Наречена от някой власт.

Невидим си, но си със мене
Гръмовна буря, ярък звън,
Сърце, което тихо стене
Молитва казана на сън.

Стефан Стефанов
24.11.2018 ГББГ

Няма коментари:

Публикуване на коментар