/Да започнем с "Краят" на Ивайло/
Митвайда,
Германия. Два часът през нощта. Работя усилено върху дипломната си работа.
Зелената чаша чай безмълвно ме наблюдава. Посягам да отпия и я виждам. Удавила
се е. Малка плодова мушица. Накланям чашата, за да остане клетото създание на
сухо и – о, чудо! – помръдва! Бавно и тежко започва да се катери нагоре.
Достига ръба, понечва да мине отвъд, но се прекатурва и тупва на бюрото. Пред
мушицата се стеле безкрайна шир, но тя не се поколебава и за миг. Започва
целеустремено да се влачи по корем към неизвестното. Изправя се за кратко и
отново пада под тежестта на обвилата я капка. Но не се предава. Вперила взор
към безкрая, изпълнена с непоколебимост да продължи, прави все по-уверени
крачки напред. Достига ръба на бюрото… и там се разделяме.
Ивайло
Белев
Няма коментари:
Публикуване на коментар