Художник Иван Христов Грога
Художникът
ми нарисува в бяло
Селото,
в което съм роден.
Представи
ми същинско огледало
На
щастие, възторзи и подем.
В
двореца си прибрах се и окичих
Платното
на изкусният артист.
Атриумът
светна, проясни се,
Приплясна
сойка, хвръкна късен лист.
Полека
бялото превзе простора
На
вече сребърната ми душа.
Прозрачна
призма светна във очите,
Разчупвайки
ми бяло във дъга.
Стефан
Стефанов
14.12.2019
ГББГ
