Черно и синьо

Черно и синьо




Рисува Слънцето със жълти тебешири

горещи срещи в черните очи.

Морето палаво на пръсти се повдига

за да ги плисне с пенести вълни.

И Вятърът, съвсем не чака дълго

в прозрачния простор умело скрит.

Започна флирт, уж с миглите изкусни,

а ненадейно духна страховит.

Земята само нещо се помайва,

потрива се, почесва се, пръхти.

Най-сетне сети се, че може само

да ги плени в дълбоки пещери.

А те блестят със пламъка си черен.

На всички се усмихват със лъчи.

Но винаги остават възхитени

от синьото на Нейните очи.



Стефан Стефанов

08.06.2011 GBBG

Синият кораб

Безсмъртната творба на Бога -
Корабът син за нас създан,
Във експедиция се впусна
През междузвезден океан!

По орбитите на безкрая,
Чертани с същата ръка,
Разпенва нежно мрачината
След пътеводната мечта!

Пресича облаци върховни,
Галактики, мъглявини.
Със купове се заиграва
И плъзга се край висини.

Невероятен кораб синкав
Със превъзходен Капитан,
Милярд години вече плава
Без страх от звезден ураган!

Неописуема награда
И немислима красота,
На борда стъпил на Земята
В съюз със своята съдба!

Стефан Стефанов
29-30.10.2009 г. GBBG

Синьо

Синьо

От премного синьо
Просторът прималя

Плясъкът на гъска
В блатото се свря

Сипналата утрин
Свежест подари

На върха скалите
Слънце позлати

Легнала на плажа
Вълната се смири

С кехлибар дървото
Плодове смени

Безметежно тайнство
Красота роди

Непосилна радост
Дар за две очи

Стефан Стефанов
18.07.2009 GBBG