Черно и синьо
Рисува Слънцето със жълти тебешири
горещи срещи в черните очи.
Морето палаво на пръсти се повдига
за да ги плисне с пенести вълни.
И Вятърът, съвсем не чака дълго
в прозрачния простор умело скрит.
Започна флирт, уж с миглите изкусни,
а ненадейно духна страховит.
Земята само нещо се помайва,
потрива се, почесва се, пръхти.
Най-сетне сети се, че може само
да ги плени в дълбоки пещери.
А те блестят със пламъка си черен.
На всички се усмихват със лъчи.
Но винаги остават възхитени
от синьото на Нейните очи.
Стефан Стефанов
08.06.2011 GBBG
