Нож

Нож

Освирепял, но не от глад,
Заби, стихията си ножа.
Прободе, зверски смелостта
И се прицели в мойта кожа.

Замахна с гибелна ръка
И покоси невинността ми,
Отскочих в дясно от смъртта,
Но той разсече верността ми.

Във ъгъл, безнадеждно свит,
Довърши острото си дело.
Прободе ме за сетен път –
Обърса кръв от тънко чело.

Успя той всичко да рани.
Кръвта да плисне по площада.
Но Тя, прие го в свойта гръд -
Без да помоли за пощада!

Втрещено гледах през мъгла
Изповедта му препокайна.
Филизи пусна и цветя –
Любов, бе чудната й тайна!