Осмисля...

Осмисля мекият проблясък
На ириса магичността.
Трептят пчелите над цветята
В предчувствие на сладостта.

Със клонки странни нежно сочи
Цветът на скоруша в света.
Таи се той в безброй посоки
И се прокрадва през дъжда.

Неистов трепет е обхванал
И тишината, и сластта.
Искри зеленото усое,
Проскърцва морна утринта.

Каква картина непосилна
За зажаднялата душа!
Напивам страстно, и умирам,
С възторг на утринна зора!