06 май, 2009

Маска


Венецианската ми маска
всред карнавала ме откри,

целуна нежно гордостта ми
и с биле страстно ме опи.

На кея първо ме заведе,

Сан Марко чакаше ме там,

щом влязох в златната му пазва,

той стана моят личен храм.


С квадригата препуснах бясно
по хълмите на древността -

Риалто, чудните гондоли,

Санта Мария - красота.


Във лабиринта от канали,

загубих се, и се смалих.

На бара бляскав на живота,

мартини россо кротко пих.


Но той отказа да ме пусне,

духът на маската, уви.
И нищо, че е на стената -

Венеция във мен кипи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар