Омилии среднощни

Омилии среднощни

Хортувамe си ката вечер
Допрели белите глави.
Брадите – дълъг път сърдечен,
Приглаждаме да не боли.

Във тез омилии среднощни
Блестят каратови звезди,
Избухват ядрени разкоши,
Вселени раждат се дори.

За да прогледна в мрак вековен
С духовен взор дари ме Той.
Показа ми света чаровен
И го направи само мой.

Дори и дума да не сторя
Разбира Той що иде реч.
С вселенските дела небрежи,
Но мен не пуска надалеч.

Тъй наще срещи катадневни
Завършват във среднощен час.
Безценна близост, безподобна,
Поискайте си и за вас!

Стефан Стефанов
10.09.2009 GBBG

Степният вълк /по Херман Хесе/

Аз съм степният вълк, който вие в полето
И викът ми среднощен раздира деня.

Жаждам нейната шия извита разкошно
И по стъпките леки до смърт ще вървя.

Как ухае на кръв и на мляко простора.
Подлудяват ме нейните черни очи.

Тя е мойта съдба - безнадеждно жестока
И разкъсва душата ми с бели зъби.

Стефан Стефанов
12.07.2009 GBBG