Почти сълза

 

Зимно слънце 

Иван Христов - Грога

Преболедувалото слънце се показа

На портата на страстния ми ден.

Просветна плахо, после се изкашля,

А погледът му есенно-смутен.

 

Поканих го и май, че чух въздишка

До печката ми пламнала се сви,

Бе слабичко като дете със книжка,

Изгубено всред девствени гори.

 

Говорихме и пихме чай до пладне…

Лъчите му излъчваха тъга -

Безкраен бе декември безпощадни,

А слънцето проля почти сълза.

 

Стефан Стефанов

15.11.2020 Чавей