18 ноември, 2014

Зиме


Пианото си дрънка нещо в хола.
/Защо е там, не мога да реша!/
А котаракът мой, Авитохола,
Падсмихва се. Какво ли пак греша?

Забавно е по зиме в мойта къща,
Камината неистово бумти,
Дърветата гърмят, искри разпръскват
По липсата на падащи звезди.

Студът навън сковал е всеки порив
На топлина, на влага, на въпрос.
Не мога с него, и не ща да споря,
Дори да искам – той е албинос.

Затуй въргалям се по пода, по дивана,
В леглото се пренасям най-подир…
Напълно съм размазан, и да стана,
Не се налага, аз съм командир.

Ах как тогава мързелува всичко
И мечият живот ми се живей…
Пианото запява, идва сойка
Да излети с поредният повей.

И всичко туй, зощото топлината,
Прегръща ме с горещите ръце
На влюбена жена, която мрака,
Превръща във червено кадифе.

Пианото все тъй си дрънка нещо
И котката ми непокорно спи,
Всред зимата иправям се горещо -
Какви прекрасни, безподобни дни!

Стефан Стефанов

18.11.2014 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар