03 август, 2014

На истината цветното хвърчило


На истината цветното хвърчило,
Отвя го вятър с пуканато крило.
Замрежи се небето, стана сиво,
И дъжд поднесе в старото бистро.

Капчуците това си и очакват,
Раздрънкаха се за какво ли не:
Дали водата не е много прясна
И от къде в действителност се взе!?

Светкавиците тъй се понапиха
Изпразвайки душите си до волт,
Че бурята – сърдита странна птица,
Се разгърмя със някакъв си колт.

И само то – ведрото в сушината,
Облизваше пресъхнали уста,
Дори и капка не попадна в него,
А слънцето отново надделя…

Стефан Стефанов

03.08.2014 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар