11 октомври, 2014

Сладко от смокини



В градината на баба се изхитри
Да се промъкне южна красота.
Как в нощите треперещи и китни,
Съгря до бяло тънката снага?

И избуяла с влагата напролет,
Закичи се с корона от листа,
В която вплете цветове уханни,
Превръщайки ги в сладка негота.

Когато почнах дарът да събирам,
Ръцете ми полепнаха с балсам.
Нескрит разкош, като блага ракия,
Подпали ме като момински срам.

Тогава си припомних сеутата,
Обхващаща домашният ни стан,
Огнището, бурканите, сладката…
И бабината тъй корава длан,

С която сторваше самото чудо,
От сочните презрели плодове
Да сътвори прекрасно царско блюдо,
За нас децата с мръсните ръце.

Стефан Стефанав

10.10.2014 GBBG

Няма коментари:

Публикуване на коментар