Във
локвите скачат пощурели крака
От
студ посинели са всички,
Зъбките
тракат, ще има пердах,
Но
щастие гони ги лично.
Съвсем
са забравили те за света,
Играта
за тях е магичност,
Изцапани
с радост неспирно крещят –
Каква
всевзривяваща пищност!
Стефан
Стефанов
16.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар