Вече трети ден ям варен червен
боб, който намерих при уборка на зимника.
Майка ми, която от десет години
не е сяла такова чудо, не си спомни нито кога го е сяла, нито кога го е брала.
И след като той дрънка половин ден в тенджерата ѝ, ми го предаде с думите: не
мога повече, ти се оправяй.
Това и правя в момента. Оказа се
обаче, че бобът е много упорито същество, в случая по-скоро вещество, което не
ще да уври и не ще.
Това за мен не е проблем, защото
бобовите растения са всъщност белтъци и като такива се раграждат от киселините
в стомаха, а не от алкалната среда в устата. С други думи гълташ без да дъвчеш
и чакаш. Плътната, наситена структура на този тъмно червен боб, точно
съответства на неговата невероятна енергийна стойност. Поради това, едно ядене
на ден от него, се оказа напълно достатъчно да ме държи сит, силен, бодър и
незаспиващ цяло денонощие. На път съм да направя важно холистично откритие,
което после да осребря подобаващо, изкупувайки на безценица бобове от незнайни
прежни години и продавайки ги като най-нова супер храна, както правят всички
маркетингови търговски пирамиди, пробутващи брутално на заслепените от идиотски
реклами любители на здравословното хранене, невъобразимо измислени продукти.
Първо обаче, ще трябва да свърша с
маминия боб в тенджерата, а за това ще са ми необходими поне още два дена.
Не ми пожелавайте успех – той е
сигурен!
Стефан Стефанов
16.01.2023 Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар