Луничава Вселена
с детско кръгло лице
се обърна към мене
и ми каза: Добре,
ще играя със тебе
тази смешна игра –
запаси се със много
смях и чиста вода.
Тя играта не почва
и не свършва със нас,
за наслада е тука,
за наслада за нас.
Може би ще играем
хванати за ръце,
или птици неземни
във безкрайно небе?
Както ѝ да пристъпим
във вълшебния свят,
аз ще бъда Прекрасна,
а ти с радост богат!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Габрово
Оловото сърцето ми избра,
било му топло там и по-удобно.
Намести се в сърдечната среда,
като куршум на място лобно.
Но щом кръвта ми зверски закипя,
разтече се отровният метал.
А аз все тъй свободно си летя
с крила ковани вещо от витал!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Чавей
Искрящи малки кристали.
Студени сини искри.
Мистични звездни фрактали.
Неогасими зари.
Там в океана от прана
плискат се мощни вълни,
вихрови стълбове пяна
превръщат се в луди реки.
Спри да сънуваш наяве!
Събуждай се вече дете!
Ти всичко си, няма прояви
и Атман, и Брахман, и те…
Стефан Стефанов
11.04.2025 Чавей
Снегът цъфти, чувам растежа.
На вън вали, хвърля се мрежа.
С бяла ръка някой ме гали,
а там зад рида - парцалени хали.
Пролет е знам, той също го знае,
но сластно вали и явно нехае…
Стефан Стефанов
07.04.2025 Габрово
