Дните

Безпризорни са дните

Безответен смеха

Малко пъргаво жито

Сръчен сърп на луна

На мечтите в безкрая

На звездите в праха

Шляпат боси копита

Пее волна душа

Непонятно начало

Пъстро цвете с крила

Безметежие бяло

Лековити слова

Премирени със мрака

И загърнати в стих

Насред късното лято

Лягат в погледа тих

Стефан Стефанов

30.03.2013 г. GBBG

Постът в цифри

Постът в цифри

                Изключителната важност на поста при Православието е засвидетелствана както от многобройни изказвания на свети отци, аскети, постници, пустинници и благочестиви старци, така също и от строгата подредба, сериозната продължителност и големия брои на постните дни извън установените: Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости.

                Защо светата ни Църква държи толкова много за спазването на постите? Отговорът е изключително простичък и ясен. През време на поста, людете  ограничават своята материална човешка природа и се повдигат, току да достигнат ангелските чинове. Въздържанието от храна, общение между половете, контролът над сетивата и страстите, тъй променя духовният облик на хората, че те засияват и се озаряват като едни ангели. Не случайно пиша в множествено число, защото когато цялата християнска общност пости, даровете придобити от този общ подвиг са много по-осезаеми, спрямо този, който пости сам.

                Никак не е за пренебрегване постоянната атака срещу постещите вярващи християни  от светски среди с псевдонаучни аргументи и от протестантски и сектантски такива с псевдобогословски. Има дори призиви от определени парахристиянски деноминации за отпадане на поста въобще.

                Позволете ми да ви представя един прелюбопитен документ от църковните архиви, с който да илюстрирам гореказаното и от който да се придобие ясна представа за тогавашната църковно-религиозна реалност. Документът е от  1916 г., а според данните от него броят на постещите през Великия пост в Габрово са 8 428 човека, което се равнява на почни цялото тогавашно население. Най-близките години, до тази, за които се намират данни от Национален Статистически Институт,^[1] „citypopulation.de“,^[2] „pop-stat.mashke.org“,^[3] Географски институт при БАН^[4] са: 1910 г., тогава населението на Габрово е наброявало 8 423 души и 1934 г. когато населението вече е било 13 668 души.

                Оставям изводите за вас скъпи приятели.

О. Стефан

25.03.2013 г. Габрово

 Сведения
За броятъ на причастниците и изповедниците в Габровската духовна околия през Велики, Петрови, Богородични и Коледни пости

Енория	Градче или     село	Брой на причастниците				Брой на изповед ниците	Забележка
		Велики пости	Петрови пости	Богоро дични	Коледни пости
Църква Свети Йоан Предтеча	гр. Габрово	2544	35	1035	1448
„ Св. „ Богородица	„	3500	380	2645	2800
„ Св. Троица	„	2384	-	739	1193
„ Рожд. Пр. Богородици	с. Мичковци	238	16	116	285
„ Св. Атанасъ	„ Жълтешъ	1311	-	683	946
„ Св. Пророк Илия	„ Боженци	349	10	143	568
„ Срет. Господне	„ Кметовци	733	-	324	357
„ Св. Никола	„ Поповци	1330	-	454	760
„ Вв. Пр. Богородица	„ Раховци	400	1	202	295
„Св. Параскева	„ Враниловци	1424	58	883	811	230
„ Рожд. Пр. Богородици	„ Козирогъ	1510	-	842	644
„ Св. Арахангелъ	„ Трънито	529	-	410	301
„ Св. Димитъръ	„ Гарванъ	894	23	289	184	192
„ Св Бесребреници	„ Топлешъ	902	3	310	1019	35
„ Св. Арахангелъ	„ Кая башъ	-	-	-	-	-	Няма църкова
„ Покр. Пр. Богородици	„ Топлешъ	785	6	250	457	51
„ Св. Йоан Предтеча	„ Балани	382	-	283	127
„ Св. Никола	„ Саботковци	760	110	330	378
„ Св. Параскева	„ Лесичарка	1669	6	320	1030
„ Св. Йоан Рилски	„ Бичкиня	756	2	654	721
„ Св. Арахангелъ	„ Нова Махала	1080	-	-	280
„ Св. Димитъръ	„ Златари	776	4	386	444	2
„ Св. Димитъръ	„ Етъръ	120	-	350	460
„ Вв. Пр. Богородици	„ Армени	768	30	400	1200	30

Гр.  Габрово 1/II 1916 година

Габровски арх. Наместникъ Сокол. Христо Т. Вуцов

***

Забележки: В горната таблица е допуснато е едно повторение - село Топлеш е вписано два пъти. Вярното му място е след храм „Покров на Пр. Богородица”, а след храм „Свв. Безсребреници” ще трябва да стои с. Недевци. 

В село Златари никога ни е имало църква, да се чете Копчелии.

Кая баш е днешното Здравковец.

/о. Стефан/

Вкусите и видите, яко благ Господ!

„Вкусите и видите, яко благ Господ!”

/Причастен/

Чрез този настоятелен и в същото време изключително простичък призив се обяснява цялата главозамайваща и твърде усложнена наука, наречена богословие. Това e най-добрият пример за същността на вярата, религията и Бога! Никакви свръх сложни теории, никакви ослепителни доктрини и никакви, ама наистина никакви витиевати сказания не са в състояние да обяснят Необяснимия. Никакви супер апологетични аргументи, никакви зашеметяващи мисионерски подвизи и никакви, ама никакви перфектни догматически постулати не са в състояние да се противопоставят на същината на това изречение. Единствено единението с Бога,  причащаването с Него, придобиването на опитност за Него са възможният начин за Богопознание! Свръх естествената простото на призива го прави напълно разбираем зов за всяко духовно същество  – Вкуси,  тоест  Опитай.  Това е точното указание за единственото възможно познаване на Бога – чрез личен опит!!!

Конец  и Богу слава!

О. Стефан

19.03.2013 г. 

Живият народ!

Срамниче!

       Чудни са делата Ти Господи!

       Ти си дивно Велик!

       В подобната ни на Райска градина Родина, пълна с неизказани чудеса и зашеметяващи прелести, Той се е погрижил да разцъфне едно изумително цветенце, наречено Срамниче.

       Скромно на вид, дори незабележимо всред разкошната прешарена черга на цветята, то крие стъписваща тайна.

       Докато си хортувахме за това-онова с една умъдряла от годините посребряла жена, дойде реч и за него. 
       - По времето на моята баба – каза тази стара и поизморена душа – Срамничето бе с две трети червена сърцевина и една трета бяло кръжило.

       По времето на моята майка Срамничето бе наполовина червено и наполовина бяло.

       Сега, по мое време, от червеното му пълно с живот сърце е останала само една нищожна капчица кръв.

       Не ми се мисли какво ще бъде Срамничето по времето на моята дъщеря!

       По стари вярвания на човеци, близо до Природата и Бога, това цвете е мерило за срам, с което Бог изобличава нашето безсрамие.

       Повече червено – повече срам.

       Повече бяло – повече безсрамие.

       Прости ни Господи, не остана праведен!

О. Стефан

14.02.2013 г. Габрово

Зима

Зима

Ежко от леглото скочи

Шапка сложи на главата

И отиде до вратата.

Бутна я и що да види:

Зимата дошла.

Ежко замечта:

- Ако скоча във снега,

Ще направя „ангели безброй”.

Зная че ще се намокря до уши

И ще трябва мама

На печката да ме суши!

Виктор Палагачев 5 г. 

КОРИДА

                Имаше такъв период, през който, кой знае защо, пусках телевизора и гледах корида след корида.

      Да знам, така е, това е отвратително забавление за безумни идиоти, завършващо със смърт. Знам целия сценарий и защо все още съществува, та аз съм жрец, веге и там каквото се сещате още, но въпреки това, като че ли някой ме караше да продължавам да гледам.

                Добре, така да бъде. Реших да наблюдавам отстрани, още повече, че знам как протичат тези процеси при мен.

                И така корида след корида представлинието се повтаряше до най-малките подробности, не само безсмислено жестоко, но и противно досадно.

                Докато на арената не излезе ТОЙ - млад бик в силата си. Изправи гордо глава, спря се спокойно и загледа публиката с нескрито любопитство. Всички опити от страна на организаторите на зрелището да го подлъжат или да го принудят да се включи в безумната им игра останаха напразни. Той просто се преместваше малко встрани от досадниците и отново с гордо вдигната глава, и самочувствие на знаещо ценността си духовно същество, изследваше насъбралите се.

                След като освиркванията от трибуните достигнаха определени децибели, организаторите бяха принудени да изведат непокорния и да го заменят с друг по-сговорчив бик.

                В същия момент престанах да гледам корида. Моята вече се бе състояла.

                Невероятно как едно безсловесно същество поставено в такава екстремна ситуация и напълно враждебна обстановка се справи с това изпитание, използвайки двата принципа на противодействие, с които Ганди освободи Индия от колониалния гнет на англичаните. Ненасилието и неучастието бяха оръжията, с които бикът удържа блестяща победа на духа над безумието.

                По-сетне научих, че имало и други такива бикове в историята на коридата, които с поведението си отказвали от занаята дори именити матадори.

Благодаря Ти Господи, Ти си дивно велик!

Стефан Стефанов

17.12.2012 GBBG