15 февруари, 2015

Пеперудата


Пеперудата –
Летящо съвършенство,
Хаосно лети.

Стефан Стефанов

15.02.2015 GBBG

13 февруари, 2015

Март


Утрото навън ме гони.
Котката ми тихичко ръмжи.
Водопадите се спускат нежно.
Корените жаждат за звезди.
Избуяло е кокичето всред преспите.
Минзухарите превземат планини.
Уж студено е на лапите горещите,
А с омайна радост слънцето блести.
По-високо, вика планината.
Мечките разменят си следи.
Нямам карта, даже не посока.
Щастие отвсякъде струи.

Стефан Стефанов

12.02.2015 GBBG

06 февруари, 2015

На колене


Поставена на колене
Молитвата ми се разплака.
Ридаеше като дете,
Останало само във мрака.

Сълзите скръб са е тъга
За скитащите без посока,
Но моите са си река
На радостта зеленоока.

Заливат цялото небе,
Опънато на хоризонта.
Пречистват смелото сърце
И мир вестят дори на фронта.

Молитвата на колене,
Победи жъне и прослава,
Но само чистото сърце
Умее с нея да възстава.

Стефан Стефанов

06.02.2014 GBBG

29 януари, 2015

Стопен сняг


Мнителна е голата картина.
Подписите вече не чета.
Житото пресято е с доимък.
Няма вече питане в света.

Той играе с детска безподобност.
Крушата закичи се с листа.
Ветрените птици са поели…
Няма ги безкрайните места.

Правя утро, но не помня вчера.
Стига ми и кървава следа…
Стискам устни. Как тупти животът…
Кръв се лее и топи снега.

Стефан Стефанов

29.01.2015 GBBG

23 януари, 2015

Клубни принцеси


Клубните им страсти се развихрят,
Танците не спират до зори,
Виното във вените се пени,
Туй не се купува със пари.

Все по-стилни, все по финни – дръзки,
Парещи като рояк искри,
Клубните принцеси се прегръщат
За да станат истински сестри.

Не забравят снимки да направят.
Дарове богати – бъднини…
А когато върнат се във къщи,
Греят като истински звезди!

Стефан Стефанов

23.01.2015 GBBG

30 декември, 2014

Безспирно върша чудеса



Безспирно върша чудеса
Във детските очи загледан,
Където тича радостта,
А няма ни една победа.

Зеленият уханен рай,
Нали е детствен? Кой го гали?
Прелита падаща звезда
За да изпише „Няма рани”.

Аз ключове безброй даржах,
Но нямаше врати за всички,
Захвърлих ги в безкрайността,
А тя се смя като момичка.

Днес няма нужада да летя.
Дошло е време за почивка.
Завивам се със самота –
Светът във мене се натиска.

Стефан Стефанов

30.12.2014 GBBG

15 декември, 2014

Добрини



Болката подканя ме да стена.
/Скромен съм, не искам да крещя./
Как ухае вред варено жито…
Щура мисъл пръска семена.

Спорна е на майстора ръката.
Пресмехулник хили се щастлив.
Как потта се спуска по снагата.
Апетитът винаги е див.

Бременна е с нанизи земята.
Раждането скоро предстои.
Все по-често хващам се издайно,
Че безгрижно върша добрини.

Стефан Стефанов

15.12.2014 GBBG