Лъжица

Дървоядът се зае 
с лъжицата бабина
и я направи на решето.

Стефан Стефанов
11.04.2016 GBBG

Студено утро

Студено утро -

Двуглавият се рее,

А флагът блести.

Стефан Стефанов

21.03.2016 GBBG

ЛЮБОВНА МИШЕНА

          

на Светлозара

Не стреляй в сърцето  любов

Прицели се във друга мишена

Не бъркай тревожния зов

Със поема от смисъл лишена

Не стреляй в сърцето любов

И така си е кървава рана

Димяща от страст светлина

Омотана във чувствена прана

Не стреляй в сърцето любов

Милостта е лекарство мистично

Пощади го дивен разкош

Подари му живота си лично

Стефан Стефанов

08.03.2016 ГББГ

Мъгли

Провлачени на хоризонта скучен

През острови, канали и реки

Със гъши вик проплакваха мъгли.

Стефан Стефанов

GBBG 03.03.2016

Зиморничево хайку

Зиморничевата гадинка

Във шуба пухкава се скри -

Останаха едни очи.

Стефан Стефанов

19.02.2016 GBBG

Снежни сърца

На среднощният пернишки площад, видял какво ли не, се разиграваше невъобразим абсурден театър.

Обезумяло от любов младо момиче чертаеше огромни снежни сърца, после се качваше на каменната каскада, любуваше им се известно време и след това ги снимаше с телефона си.

       Стресната от избуялата й страст, Зимата  пряко сили се опитваше да ги заличи, ръсейки ги с огромни снежни парцали, но точно когато вземаше известен превес, момичето преставаше да се прави на статуя, слизаше от гранитния си постамент и начертаваше ново, още по-голямо снежно сърце.

       Изредките заблудени минувачи, стъписани от гледката, заобикаляха отдалеч неочаквания абсурден спектакъл.

Встъпило в свещен съюз с любовта, момичето продължаваше геройски да води извечната битка със студа и самотата.

       Те нямаха никакъв шанс – Пролетта вече бе изпратила на помощ белоглавият си кокичи десант!

Стефан Стефанов

04.02.2016 BGGB

Заспивай Лято

Да охлади горещата си пазва

Се хвърли Лятото във вир дълбок.

Поплува малко, взе да се разхлажда

И да се прави на заспал жабок.

Но бързо му омръзна, колко жалко,

По пепел стъпват босите крака,

Вихрушката се сили, непонятно,

Да вдигне силом няколко листа…

Прегаря маранята на предела.

От огън е тъкана хубостта.

На струйки пот крепи се вододела

На девствената морна красота.

Надвечер иде с полъх на прохладник.

Изкачва се по хребета сърна.

Сияйна нощ очите ми ограбва.

Заспивай Лято, идва ми мома.

Стефан Стефанов

21.07.2015 GBBG