09 януари, 2018

Север





Обледеняха крилете на птиците,
Северът вее.

Бързат не смеят да кацат по жиците,
Кой ще ги сгрее?

Днес и могъщият рев на тополите
Скръбно немее.

Голи до кръв са озъбени клоните,
Портата зее.

Попрекалил със вибрато във нотите
Вятърът пее,

Че и във бяло да лягат си нощите -
Трудно живее.

Само в потайния час на зениците,
Искра белее.

И ни напомня, че там във звездиците -
Огънят тлее.

Стефан Стефанов

09.01.2018 ГББГ

Север


Обледеняха
Крилете на птиците,
Северът вее.

Стефан Стефанов
09.01.2018 ГББГ

07 януари, 2018

Закаляване


Нажеженото
Слънце във чиста вода
Закали деня.

Стефан Стефанов
07.01.2018 ГББГ

30 декември, 2017

Борсалино


Борсалиното
Черно не прави мъжът -
Червило навред.

Стефан Стефанов
30.12.2017 ГББГ

Термики

Термики мощни

Рисуват по небето

С крилати мечти. 


Стефан Стефанов

30.12.2017 ГББГ


Недостатъчно


Недостатъчно

Студено, още пуши

Водопадът ни.


Стефан Стефанов

30.12.2017 ГББГ

21 септември, 2017

Малко черно


Смъртта облече черна рокля
И сложи тъмни очила,
И шапката бе точно нощна
В едно със чанта и пера.

За погледа да не говорим,
Нито за токчета и грим,
Бе стриктно всичко подредила,
Като отчаян черен мим.

Към моста бързо се отправи,
Бе седнал някой на ръба
Да го побутне – що да стори -
Сърцето иска си дела.

Когато тихо доближи се,
Настръхна котката му зла,
Бе чисто черна, цяла черна
И зарад туй не я видя.

Той клатеше крака от моста,
Улисан в мисли хвърчила
За него нямаше възможност
Да гледа право във нощта.

Но котката настръхна цяла
И ноктите си извъртя,
Разтърси тишината черна
Ръмженето на любовта.

Той мой е, махай се от тука,
Че девет имам за палач.
Докоснеш ли го, вечността ти
Ще се превърне в грозен плач!

Какво отчаяно плашило,
Помисли тя и сложи крак,
Но мигом малкото страшило
И пусна бримка с кози крак.

Нешата стават най-сериозни,
Когато бият се жени
За нас, мъжете безпризорни,
Дори без пукнати пари.

В последвалата тежка схватка
И то без писък, без лъжи,
И двете бяха цели в черно,
Но с разние по цвят души.

А той мотаеше се още,
Размятвайки от мост крака,
Когато явно му омръзна,
Съблече се и полетя.

Те гледаха с тъга след него.
Той волно плуваше в нощта.
Поет бе - нямаше за него -
Жена в живота и в смъртта.

Стефан Стефанов

21.09.2017 ГББГ