Старците от село

Старците от село поизмряха,

Бяла е и моята брада,

Помня ги в полето, на реката,

На мегдана и на оранта.

Техните железни селски пръсти,

Техните отрудени снаги,

Впрягаха коне в талиги пъстри,

Зидаха дувари с канари.

Старците от сутрин до вечеря,

Ту сами, ту с някой си познат,

Правеха живота да изглежда,

Уж корав, но пълен с благодат.

През зимата до пояс в снежни преспи

Пързаляха се, като че деца

По стръмното надолу, по превала

С голямата изпрегната шейна.

Какви прекрасни хора, как обичах

На пейката със тях да поседя

За минали неща да си говорим,

За днешните без злоба и тъга.

Не ходеха по бани, по курорти,

Почивката им беше тишина,

Но цялата държава съградиха

Вграждайки и своите сърца.

Поклон, поклон, аз помня всичко още

И ще предавам този техен дух

На новите наследници разкошни,

Загърнати във същия кожух.

Стефан Стефанов

11.09.2018 ГББГ

Относно замърсяването на въздуха

Фини прахови частици

Волно си летят,

А под тях две три женици

Правят мармалад.

Стефан Стефанов

15.12.2018 ГББГ

Омесено небе

Задъхано месеше небето

И риташе звездите с крака.

С виковете цъфтящи в полето

Пресушаваше даже река.

Безпаметно гледаше времето

С непосилна в очите тъга,

Тайнството отхвърлило бремето -

Подарило на всички крила.

Тази нощ във нощвите заспиват,

Оградени с месал от звезди

И взаимно до болка се впиват,

Бели хлябове пълни с мечти.

Колко хляб е омесен от пориви

На незаспиващи звездни очи.

Стефан Стефанов

12.12.2018 ГББГ

Красотата вали

Красотата вали - безподобна е,

Тя се спуска от черно небе

И във вихъра точно под лампите

Оживява същинско дете.

Заиграва се с вятъра, с клоните

И танцува на палци от лед.

Пеперудите снежно облечени

Се боричкат не спазвайки ред.

С тях рисува тя по прозорците

И картини в полето реди.

Красотата прегърнала времето,

Бърза твойта душа да спаси.

Стефана Стефанов

09.12.2018 ГББГ

Бели следи

Печата времето следите

По бели листи в зимни дни.

Да ги чета ли!? Забрави!

Стефан Стефанов

04.12.2018 ГББГ

Капчица любовна нагота

Изрязаното деколте на прилива

Разплиска бурно скитащи вълни.

Заля с дъха си парещите склонове

На дюните препълнени с мечти.

От формите им шеметно закръглени

Пораждат се шедьоври на сластта

И хвърлят се вълните очаровани

Със цялата си страст върху брега.

Безкрайната им битка е обречена,

След всеки прилив следва самота.

Страстта не може да удържа порива

Без капчица любовна нагота.

Стефан Стефанов

03.12.2018 ГББГ

ТОЛЬКО ПРО ЛЮБОВЬ

На Малаую кузнечную

Судьба меня вела

И добрая сердечная

Открыла мне глаза

А там то на скамеечке

Ждала меня весна

В какой то яркой шапочке

Цветущая одна

Ну здравтсвуй ты любимая

Давай то на Арбат

Где я рисую вечную

Картину благодат

Ты будешь в ней па прежнему   

Средь множества цветов

Поговорим по старому

Мы только про любовь

Стефан Стефанов

28.11.3018 ГББГ