Извънутробно

Нямам повече утроба

Да приема радостта,

Завладяла небосвода

И преливаща в света.

Затова ще се разтворя

В необятния простор,

Изтъкан от благодатност,

Украсен със звезден взор.

Ще изпея Тебе хвала

И молитва ще мълвя

За Божествената слава,

И велика красота.

Стефан Стефанов

15.01.2019 ГББГ

Прегърни ме

Прегърни ме с крака и да свършва света.

Да започва великата сцена.

Фойерверки цветя, водопад от нега

И целувка до смърт опростена.

Непрестанен разкош, възхитителна мощ

И вселена от поглед зелена.

Преизпълнен рабош и завършек не лош

На единност от две сътворена.

Стефан Стефанов

14.01.2019 ГББГ

Автобиографично

/кратко и скромно/

Отрова пия, но не става

От туй животът ми по-лек.

Обречен съм на вечна слава,

Нарастваща от век на век.

Стефан Стефанов

31.12.2018 ГББГ

Отдавна

/на Кирил Коларов/

Отдавна нощите и дните

В града ни са като едно.

Тук няма огън, нито жито -

Само бетон, асфалт, стъкло.

Отблясъци от косо слънце,

Неони - светещи лъжи,

Пречупват странно световете,

В които времето лежи.

А там на крачка е простора

На истинската красота.

Излизам и се хвърлям в нея,

А тя подхваща ме – летя!

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Полярната звезда

Полярната звезда - мерило

За чистота и красота,

Размаха снежното ветрило

И промени за миг света.

Със белите си ръкавици

Погали хорските души.

Дантели, радости и птици

Превзеха техните очи.

Не мърда тя от небосклона

На ярко черното небе -

Основна носеща колона

На днешното ни битие.

Стефан Стефанов

30.12.2018 ГББГ

Перата ми

Перата ми различно са ковани.

В различен строй и лад са подредени.

Докосват те мистични – цветни струни

И красота разбулват помежду ни.

Едни са мощно удряни - брутални -

Със чукове стоманени – големи.

Калявани във ледове кипящи.

Заточвани на камъни зелени.

А други са от тишина родени,

Бълбукаща от извори среднощни.

Извайвани от гъсти - черни пръсти.

Заостряни със звезден прах - разкошни.

Но тези от сърцето произлезли,

Обагрени с червените мандали,

Изписват съвършените картини,

Замайващи ни хиляди години.

Стефан Стефанов

25.12.2018 ГББГ

Рождественски сонет

Зимата дойде на пръсти,

Тихомълком с висота.

Красотата се прекръсти

И надолу полетя.

Преизпълни се простора

Със неземна благодат.

Звуци, светлини и хора

Правеха света богат.

Тази нощ е най-дълбока -

Заредена със мечти.

Тази нощ е най-висока -

Греят детските очи.

Там във пещерата тъмна

Млада Бога се роди!

Стефан Стефанов

24.12.2018 ГББГ