Есенната нагота

Съблича се гората бавно,

Оголва клони лист по лист.

Вихрушките четат спирално

Писма със златен акростих.

Прошарват се и небесата

Със бели пухкави мъгли.

Дали ще може тишината

Да каже колко я боли?

Прилича ми на ласка плаха,

На изповед с полууста,

Изпепеляващата нежност,

На есенната нагота.

Стефан Стефанов

02.11.2919 ГББГ

Есенна кантата

Дърветата си правят групов стриптийз,

Оголват бавно мощните снаги

Във вихъра на танца им прощален

Захвърлят пролет, лято и мечти.

Кръжат листата, вятърът ги гони,

Безбройни хвърчила летят в ята.

Ечи в гората вечната кантата,

Приканваща за взривна тишина.

Когато стихнат сетните ѝ ноти,

Дърветата са голи и сами.

Е, може би кълвачът ще почука,

Но кой ще отговори, и дали!?

Стефан Стефанов

02.11.2019 ГББГ

Когато Тя дойде

Когато дойде Любовта

Тя сграбчи сърцето ми

И го стисна до пръсване.

Когато дойде Любовта

Тя захапа сърцето ми

Като отровна змия

И изля отровата си,

Която го нажежи 

До пръсване.

Когато Тя дойде,

Сърцето ми разбра

Какво е живот

Без задържане

И се пръсна от биене.

А когато Тя си замина,

То тръгна след нея

Без сбогуване

С 360 удара бързане.

Е, вече знам,

Какво представляват човеците:

Те са Нейните

Най-искрени пулсации,

Готови да бият

До пръсване!

Стефан Стефанов

02.10.2019 ГББГ

Санторини

Всред синята бездна

Бяла мечта

Бавно изплува

Фина и нежна

За да рисува

Със къс красота,

Митове дишащи

С вулкански уста.

Скъсана огърлица

От минал разкош,

Захвърлена в нищото,

Все още блести

С перлени залези

В милиони очи.

Стефан Стефанов

01.10.2019 ГББГ

Переруди

Лежа сред мравки, паяци и дюли,

Хоботници, калинки и марули.

Бръмча със бръмбари, крила издули.

Жужа с пчели, оси и стършели през юли.

Със богомолки моля се: защо ли!?

Със дроздофили пия от неволи.

Но само те, отказват да ги гали,

Ръката ми, дори и през воали.

Стефан Стефанов

24.09.2019 ГББГ

Есен, Есен

Приижда Есента все още боса

С листа и плодове след сенокоса.

По равна мяра всичко подредила.

Дъжда и слънцето в косите свила.

И видим е разкошът, красотата,

Сиянието меко, чистотата.

Превръща бавно всяко биле лудо

Във сок магичен, хранещ ни със чудо.

Все още мога с Нея да играя.

И гол да тичам. Май съм вече в рая!

Стефан Стефанов

22.09.2019 ГББГ

Мотор

Пак подпали се моторът

И тресе се, не търпи

Във безкрайните простори

Иска с мен да полети.

Тъй са близко до сърцето:

Есенният звездопад,

Вятърът облечен в риза

И бръмчащият номад.

Невеществени наслади

Пълнят моята душа.

Профучава свободата,

Заредена с красота.

Стефан Стефанов

06.09.2019 ГББГ