Колко дълго

-

/из интервю със заклет животохолик/

-         Колко дълго го правиш?

-         Кое, това да живея ли? Около 24 ч в денонощието, понякога и повече.

Въглен

Въгленът прогаря нежно

Чувствата на празен лист.

Черни линии бележат

Натискът му на артист.

Преизпълва се простора

С образната красота,

Тъй подвластна на контраста

И раздираща листа.

Щрихите са базподобни,

Линиите кадифе,

А шедьоврите избухват

Сякаш са аутодафе!

Стефан Стефанов

12.02.2020 ГББГ

Заоблено бяло,

Заоблено, бяло,

Искрящо, лъчисто,

Дъхът подновява

Почти до сребристо.

Разсипано щедро

От ледено сито

Със нежност завива

Обичното жито.

Над всичко разпъва

Неземна премяна

От куполи снежни

В безкрайна поляна.

Не е ръкотворно

Бялото чудо.

Разтварям се в него –

Сърцето е лудо.

Стефан Стефанов

11.02.2020 ГББГ

Игра на любов

Искаш да играем на любов…

Не, не ми поставяй пак крила...

Ти си цяла в пурпурен разкош…

Аз от страх не мога да летя…

Стефан Стефанов

07.02.2020 ГББГ

Стара планино

Стара планино,

Побеляла си душо –

Майко свещена.

Стефан Стефанов

06.02.2020 ГББГ

Бели стъпки

Обичам хора с бели стъпки,

Потънали във тишина,

Обсипани със бели мисли

И скреж по розова уста.

Но трудно ги намирам – зная,

Живеят във пределен свят,

Дъхът, във който се превръща

В игли на леден водопад.

Към тях полека приближавам

И бавно, бавно вледенен

Следи оставям – не забравям –

Да дойде някой и при мен.

Стефан Стефанов

06.02.2020 ГББГ

Ласки

Животът е богат на ласки

Със тях ме гали всеки ден,

По кожата ми тичат мравки

С усещане за дъхав плен.

Прегръща ме със вятър дивен

И прави с мене чудеса,

Които хиляди години

Не ще да мога разплатя.

Обичам го и вземам пример,

И аз със ласки ще даря

Всеки скитащ из безкрая,

Носещ името душа.

Стефан Стефанов

05.02.2020 ГББГ