Исихия

Исихия, цвете върховно,

Растящо в градини-души

С молитви цъфтящо редовно,

Поливано с благи сълзи.

Закътано в тясна килия,

Огряно от нурсен екстаз,

Даряващ монаху стихия –

Блестящолюбовен екстаз!

Безмълвие, рай за мистика,

Обичам да бродя честит

Из твоята радост велика

И свят за малцина открит.

Стефан Стефанов

13.04.2020 Чавей

Похвала

Дали да отворя уста, за дишане не, - за прослава?

Небе, не бягай, ела, на тебе ще пиша възхвала!

С дъждовните ноти запей, сърце, - окъпано в слава.

Вселената тихо се смей: най-после разбра, е, похвала!

Стефан Стефанов

11.04.2020 ГББГ

Тевно

По копринена кожа чета,

Всяка нощ в тъмнината на мрака,

Поетичните, нежни слова,

Насновани в спирална атака.

И ставам все по-просветен,

Попаднал във тази родина,

И ставам все по-посветен

Във тайнства дошли за двамина.

Разбирам и мене чете...

Същинска съм книга от древно

И знание цяло море,

Превръща се в щастие тевно.

Стефан Стефанов

09.04.2020 ГББГ

Все още не

Безпаметно жужене,

Усилващо се всеки ден,

Мравки настървени,

Зюмбюли, лапад, цвят червен…

Притихнали дървета,

Избухващи като заря,

Разрошени момчета,

Момичета с гердан пола

И пориви на вятър,

Лъчи взривяващи кръвта...

Не, не е още лято,

Но как ги мами пролетта!

Стефан Стефанов

06.04.2020 ГББГ

Не може

Във черната нощ потопен

С копринена кожа слепен

От чувствен парфюм упоен,

Свободен, не може – пленен!

Стефан Стефанов

05.04.2020 ГББГ

Бясната планина

Склонът се свлича.

Планината лудее –

Бясна е на нас!

Стефан Стефанов

02.04.2020 ГББГ

Звънарят

Звънарят ви пак закъснява...

Забрави да бие камбана,

Ечащата с радост душа.

Какво ли сега я прихвана?

Той, който не знай да мълчи

И в звуци чаровни живее,

Къде си изгуби ума

И в пълна исихия тлее?

Открил благодатен разкош

В безмълвство потънал чутовно

На своя си вътрешен Бог,

Пее молитви върховно!

Стефан Стефанов

01.04.2020 ГББГ