12 юни, 2020

Боголичност



Възможно ли е да поканя всички,
Обичащи парфюма на цветя
В домашното палацо всред гората
Да насладят душа и сетива?

Потапяйки се в мир граден от люде
С префинени до блясък дарове,
Наречени таланти – изумруди,
Идещи от други светове.


Възможно ли е тебе да поканя
В двореца си кристално съграден
Без твоята хармония да страда,
А да се вдигне в свод опиянен?

И както сме започнали от нищо
Да се опием с яркия безкрай
На радост, красота и боголичност,
Намерени в наземният ни рай.

Стефан Стефанов
12.06.2020 ГББГ

10 юни, 2020

Перото ми




Перото ми засажда мойте мисли
По бялото хартиено поле
За него черното е знак за вечност,
Като надвиснало над гръм небе.

Стефан Стефанов
09.06.2020 ГББГ

09 юни, 2020

Кога




Скърши се клон от черешата – паднах,
Долу е мека трева.
Сойката смя се – после припаднах
За да чуя това:

Стига си падал надолу с главата,
Ползвай ги тези крила!
Само се периш и мелиш с устата,
А ще летиш ли? – Кога?

Стефан Стефанов
09.06.2020 ГББГ

Да е венчило


Радост от извори пият децата,
В плетени кошнички
Гъби по нощнички,
Баба ми прави любима салата.

Важничи котката – пухкава, мита,
Светят светулките,
Люлят се люлките,
Грабят децата игра до насита.

Докато мога балкани да листя,
Дворът ми дядов синовно ще чистя -
Да е гиздило.

Радост безмерна превзема ме бавно,
Сърп и пищови родеят се славно –
Да е венчило!

Стефан Стефанов
09.06.2020 Чавей

06 юни, 2020

Полъх



Мимическите двери на устата,
Коралите във сбъднати очи,
Димящите сърца на късно лято,
Прегърбените пиещи върби,
Уханната трева на сенокоса,
Гущерът във каменен дувар,
Непостижимата ми котка чернокоса,
Геранът оцелял без катинар,
Омаен свят на мушмули и дюли,
На сладко печено във слънчева тава,
Какъв разкош да бъдеш вечно юли,
Сред полъха на нейната пола!

Стефан Стефанов
06.05.2020 ГББГ

03 юни, 2020

Изповед

Изповядвам вярата.
Пазя благодатта.
Дарявам любовта.

Стефан Стефанов
03.06.2020 ГББГ