Кожа

Кожата ми

E малко сама.

Ела и завий ме –

Нали си жена.

 

Не иска дрехи.

Не иска звезди.

Малко след залез

Тук остани.

 

Кожата ми

Е още сама.

Нямаш ли милост –

Нали си жена!

 

Атлаз и коприна,

Радост и мощ.

Среднощна картина –

Небивал разкош.

 

Кожата ми –

Слабо звено.

А пък очите –

Те пък защо!?

 

Стефан Стефанов

05.09.2020 Чавей

Мудра

 

Странно преплетени пръсти

Във мудра на вечен покой,

Жаждат за кожа изкусна

И капка сърдечен порой.

 

Чувстват се празни, самотни…

Искат да галят гърди -

Хлябове бели, имотни,

Извор на млечни реки.

 

Стефан Стефанов

02.09.2020 Чавей

На по питие

Живее някой в звездното небе,

Но някак си съвсем не му се слиза

На този къс възстръмно битие,

На тази шарена протрита риза.

 

Готов съм да посрещам с питие –

Във проста чаша, сок от сладки вишни.

Отдавна гледам живото небе

И чашите съвсем не са излишни.

 

Стефан Стефанов

30.08.2020 Чавей

Само ти

Преподреждам стари черги.

Пренареждам калдъръм.

Пренаписвам древни книги.

Пресъздавам твоя сън.

 

Събуди се и извикай.

Не забравяй, запомни!

Няма никъде и никой.

Има само, само ти.

 

Стефан Стефанов

29.08.2020 Чавей

Лятна песничка

Тичам към морето,

Бърза с мен сърцето.

 

Някъде на плажа

Аз ще се размажа.

Припев

 

Пясък под краката.

Здравей!

Пясък под полите.

Е хей!

Пясък във очите.

Недей!

 

Ето го и бара,

Близо е до фара.

 

Музика се лее,

Подът се люлее.

 

Пр.

 

Ей, че жежко лято,

На вълни богато.

 

Нощем под звездите,

Денем във водите.

 

Пр.

 

Време е за още,

Сладки диви нощи.

 

Вместо на паважа

На гърба на плажа.

 

Пр.

 

Стефан Стефанов

29.08.2020 Чавей

Тишина

Остро поставени думи,

Каменни феи, разпад,

Спирали от охльови празни,

Звезднопосипан парад,

 

Пясък до парещо страстен,

Водорасли със цвят изумруд,

Скали разрушени от ласки,

Перли добити без труд,

 

Плуване – винаги голо,

Прозрачна до сълзи вода,

Залез надвиснал оловно,

Морска, до страх тишина.

 

Стефан Стефанов

29.08.2020 Чавей

Наниз

Нижа слънчеви петна,

Квазери и раковини.

Злато черпя от звезда

Със лъчи отровно сини.

 

С прах космичен посолен

Влизам в морските дъбрави.

Пия извора студен.

Спомням хубави забрави.

 

И на сянка под дърво,

Дишам, радост и възхвала.

Подари ми стрък перо

Сойката от ветровала.

 

Нижа, нижа и редя:

Чудеса и звездопади,

Тук вселена, там сълза,

Наниз пълен със наслади.

 

Стефан Стефанов

28.08.2020 Чавей