Тази седмица, жълтата ми котка Сuore Matto и двойно по-жълтият ѝ избранник, сториха всичко възможно по силите си за да продължат жълтия огън на живота. Очаквам съвсем скоро още няколко жълти пламъчета да заиграят в градините на Il palazzo del gatto infinito.
Благодаря ти мое Лудо Сърце!
Стефан
Стефанов
03.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
За
наща Свобода дедите ни умряха!
Написаха
със кръв история пресвята!
И моето
сърце със кръв е напоено -
За
Свобода и Чест да бъде то взривено!
Стефан
Стефанов
03.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Езерни
очи
Във
циркуси от ледник
Преливат от сълзи.
Стефан
Стефанов
03.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
След
като дълго време жълтата
ми котка Сuore Matto, ми
чете лекции по теория на котешката любов, тя реши да пристъпи и към нагледни
упражнения.
Намери
от някъде два пъти по голям и два пъти по-жълт котарак от нея, и го доведе за
мустака право при мен. Той ходеше подир нея като изтляваща сянка, а тя го
командиреше с приглушено полумяукане.
В
един момент Сuore Matto, най-безцеремонно го остави на саме с неприкрите му котарачешки мераци и по обичая
си, започна да се бута в мен. Добре ме бе обучила, този урок го бях взел с
отличен, започнах да я галя и почесвам по многобройните ѝ джи котешки точки.
Двойно
по-жълтият, тозчас изпадна в дива ревност, която го приведе в още по-дива ярост,
той започна да мяука, да съска, да се таралежи от неописуемо болезнената за него
гледка, но аз бях около 20 пъти по тежък и толкова пъти по-космат от него, та
инстинктът за самосъхраниние явно надделя над другия.
След
като ѝ помръзна да го дразни, Лудото Сърце се просна, по обичая си, на тревата
и каза:
Видя
ли сега? Така се прави! – и блажено заспа.
А,
аз, черният и той, двойно по-жълтият, останахме да се дебнем и гледаме през
мустаци.
Какъв
ли щеше да бъде животът ми без жълта котка?, не смея и да помисля!
Стефан
Стефанов
02.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Сутрин
рано нищо не помръдва:
Няма
вятър, няма и вълни,
Слънцето
едва едва примигва,
Търка
сънливо червени лъчи.
Миг
пустинен - празен от суетност -
Всеки
сам посреща своя ден.
Във
мъглата скрила се е вечност -
Още
малко, още малко лен…
Стефан
Стефанов
02.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Майсторът
на птици се разбърза,
Правеше
по няколко на ден,
Но
на другия, дюкяна тъмен,
Го
посрещаше опразненосмутен!
Всяка
нощ, крадеше някой птици,
Даваше
им звездна свобода,
Те
отлитаха с препълнени зеници
И биещи
до пръсване сърца.
Майсторът
на птици се разплака –
Някой
му крадеше радостта.
Но
на сутринта, насред площада,
Го
накацаха признателни ята.
Стефан
Стефанов
01.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Където
Пролетта пристъпи
Избухват
цветни тържества,
Редят
се дефилета скъпи,
И фестивални
празненства.
Съборите
на красотата,
Концертите
на радостта,
Представят
премиера свята –
Възраждането
на света!
В душите
Тя прораства бъдни,
Неописуеми
лъчи:
На
щастие във дните съдни,
Наслади,
радости, мечти…
Стефан
Стефанов
01.03.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
