До
късна доба пази тишината
Спокойната
безкрайна нощ,
Но
трясна гръм, разплака се гората,
Останаха
дърветата без сън.
Стефан
Стефанов
11.06.2021
ГББГ
L'appartamento
al sol levante
изкуство
До
късна доба пази тишината
Спокойната
безкрайна нощ,
Но
трясна гръм, разплака се гората,
Останаха
дърветата без сън.
Стефан
Стефанов
11.06.2021
ГББГ
L'appartamento
al sol levante
Юродиви
во Христа кажете:
Как
се жертва пламенно сърце?
Как
животът се превръща в пепел?
Как
отрича се до край? Защо?
Юродиви
во Христа простете,
Иска
ми се да съм точно като вас
В очите
ми да има синьо цвете,
В душата
ми безкрайно мъжество.
Юродиви
во Христа сторете,
Малко
място в вашия събор.
Чувствам,
че превзема ме и ето,
Целият
съм дивно тържество…
Стефан
Стефанов
10.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Препълнен
с чувства,
Но
без страсти,
Като
преливащо море
В блаженство
потопен изцяло,
Наслада дишаш от дете.
Стефан
Стефанов
09.06.2021
Sul sentiero del sole innamorato
Настоящата
история ми бе разказана от главната героиня и това е достатъчно основание да приема
нейната неподправена истинност.
Ето
я и нея:
Като мома за либене се залюбих с един ерген от съседното село.
По Балкана е трудно
поселищата да се нарекат села, защото се състоят от няколко къщи и по-скоро
приличат на колиби, но да се придържаме към оригинала.
Между
двете села тече спокоен поток или малка, но буйна рекичка, в зависимост от сезона
и дъждовете. Тя може да се прецапа на две-на три с боси крака, или да се премине
по нарочно поставени камъни, но моят левент не даваше и дума да се изрече за
това да си мокря краката – грабваше ме на ръце и ме пренасяше през реката като
перце. За една година, докато му пристана, голямо пренасяни падна насам-натам.
После
дигнахме сватба и тогава бе последното пренасяне на ръце, придружено от викове,
врекове и смехове от страна на всичко разбиращите сватбари.
По-сетне,
когато исках да отида на гости при мама, мъжът ми вече ме превеждаше по
камъните през реката хванал ме за ръка.
Мина-не мина, изтърколи се една година и аз пак поисках да отида на гости при мама:
Ами
върви – каза той!
Стефан
Стефанов
06.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Красива,
прекрасна, блажена,
Препълнена
с благост и мощ…
Дивна,
безсмъртна, безценна,
Безплътна
до краен разкош…
Всеопрощаваща,
нежна
И вечна
до сетния час,
Но
превъзходното в нея –
Любовна
към всичко без страст!
Стефан
Стефанов
06.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Полека
се събират небесата.
Престоренонебрежно
си пълзят.
Прогонват
слънцето, чернее вятър...
Къде
са тръгнали? Защо не спят?
Завземат
вече всичките посоки.
Просторите
изпълнени са с тях.
Предели
нямат техните въпроси.
Говорят
си, но аз не чувам смях.
Най-после
са готови и се почва,
Спектакълът,
гръмовно възвестен.
Не,
няма да отстъпя, аз съм порив,
Всред
бурята върховна възхитен!
Стефан
Стефанов
04.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Във
мойта любовна градина
Поникна
безименно цвете.
Навярно
дошло от чужбина
Със
буря наречена Вече.
Изпъна
снага и разпери,
Листата
си ласкаво чисти.
Изправи
глава и разтвори,
Венец
от фрактали лъчисти.
Омаян
го гледам – прониква,
Дъхът
му, във мойте покои.
Парфюмът
му диря оставя,
Ликът
му рисува вселени.
Във
мойта сърдечна градина
Вълшебство
се сторва потайно,
Предавам
се - става гранично…
Ела
и разгледай, но тайно!
Стефан
Стефанов
02.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito