Безцеремонно нахвърляне

Седефени очи се вглеждат в мен.

Кръвта ми се втвърдява непристойно.

Наслади от каноли, джаз и лен

Нахвърлят се върху ми безподобно!

 

Стефан Стефанов

12.12.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Разкош

 

На тъмен фон душата е спокойна.

Прекрасно е сърдитото небе.

Косата ми се вее непокорна.

С какъв разкош даряваш ме дете!

 

Стефан Стефанов

11.12.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Тихо

По залез слънце сенките си лягат.

Прозрачна е кристалната вода.

Във ничията зона рядко стъпва

Уплашена от някого следа.

Звуците извивки са – познавам,

По твоите закръглени бедра.

Толкова са много чудесата…

А тъй е тихо в моята душа.

 

Стефан Стефанов

08.21.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Цветовете на насладата

Прегръщам те по тъмно и не мога,

Безмълвно да откъсна цветове -

Плодът на устните по твоето лице,

Разцъфнали щастливи, безподобни…,

Пиещи насладата любовна

На едри глътки, сякаш е море!

 

Стефан Стефанов

06.21.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Самодивско хоро

Разбягаха с облаците тъмни,

оставиха примамно зарево

да сей червено жито по Балкана,

преди да почне звездното хоро.

На самодивите - Балкана им е тесен,

те ширят се на звездния мегдан

и в транс въртят се всяка нощна стража,

подпалвайки тъмата океан.

Стефан Стефанов

06.12.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Чиста свобода

 

Огледах се,

Така е дълга зимата,

Като засипан с преспи океан.

 

Но тъй красива е,

Прилича на любимата,

Заспала под дебелия юрган.

 

Прегръщам я,

А тя целува ме

С изгарящи целувки на студа.

 

Замръзвам бавничко,

Но пак обичам я,

Тя подари ми чиста свобода!

 

Стефан Стефанов

03.12.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Прозрачност

 

Прозрачна е душата ми през зимата,

Разкриваща и сетния си блян.

Кристална песен пее несравнимата.

А вън е тихо, може би от свян?

 

Стефан Стефанов

01.12.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito