Шала
на Млечния път си хареса
и се
загърна щастлива.
Черни
очите, косата черна
и някак
дори горделива.
Последваха
нощи – не спрях да се скитам,
Из
шала й – приказнострастен -
тя
носеше само, единствено него,
а мракът
шептеше: подвластен!
Стефан
Стефанов
07.12.2023
Чавей
Шарена
черга – прелестна
от
мислите сръчно тъкана,
няма
контрол – изумително,
а вече
лежи позасмяна.
Ултра
прозрачен е изказът –
сълза, непревзето гальовна.
Бавно
събуждат се билките…
А
любовта е върховна!
Стефан
Стефанов
04.12.2023
Чавей
Тя
беше лесна за обичане
и бърза
за събличане.
Тя
беше море,
бе
цяло небе…
Моето
друго,
по-прекрасно
сърце!
Стефан
Стефанов
03.12.2023
Чавей
Чисто
съзнание,
безбрежна
съдба,
няма
желание,
няма
тъга.
Мислите
спират,
покоят
мълчи,
сълзи
напират,
радост
струи!
Стефан
Стефанов
30.11.2023
Чавей
Ой,
ми вас друшле убави,
Убави,
още гиздави,
Я си
ми друшле кажете,
Оди
ли ощи лефтера,
Пустата
мома Милена?
Или
съ вече углъви,
Углави,
още задоми
За
някой местен сербезин
Или
пък торлак незнаен?
Ой,
ми та тебе лудо ле,
Ой,
ми та тебе младо ле,
Като
ни питаш да кажем,
Да
кажем без да те лъжем.
Още
си оди лефтера
Пустата
мома Милена
И ни
сербези поглява,
Ни ми торлаци задява.
Най-ми
та чака тебе ле
За
тебе да се углъви
Със
тебе да се задоми,
Чи
й е време настало,
Къща
саминка да върти,
Дечица
много да роди.
Стефан
Стефанов
25.11.2023
Чавей
Със
плеромна наслада
от
теафанна същност,
психеята
екстазно
в домът
си се завръща.
Стефан
Стефанов
05.11.2023
Чавей
Цъфнала
мома, вързала,
и през
гората бързала,
да
си ми иде, отиде
на
връх Балкана да види:
Какво
е чудо станало,
станало
и останало
на
връх ми свети Никола,
там
дето вий се сокола.
И като
близко пристъпи,
цяла
се в слънце окъпи.
Че
там я чакат сватбари
със
десет коли товари
за
тежка сватба готови
със
дари пушки, пищови.
Че
либето ѝ, комита,
вече
я иска - не пита:
Дали
тя, ще му пристане,
та
булка чудна да стане?
То
всичко вече решено…
Радвай
се моме Милено!
Стефан
Стефанов
30.10.2023
Чавей
