Дива самота.
Опушени планини.
Нечия мечта.
Стефан Стефанов
09.04.2024 Габрово
изкуство
Тя беше лесна за обичане и събличане,
за вдишване и издишване,
за пулсиране и вибриране,
за живеене и за пеене.
Той знаеше това,
но въпреки всичко се разсмя.
Както се досещате,
тя, беше лесна и за смеене,
и нейният смях
се изсипа върху него
като космически прах!
Стефан Стефанов
04.04.2024 Чавей
Северен
вятър седна до мен -
прегърна ме с леден копнеж.
До бяло ме сграбчи, сакаш съм в плен...
Какъв непонятен младеж!
Стефан Стефанов
27.03.2024 Чавей