Трактора паля,
кося си трева.
Косът след мене
върти ми глава.
Той проверява,
бързо, без свян,
как сам се справил,
нали съм пиян.
Може би нямам
птичи мечти,
но косът направо
ми вади очи.
Включвам на трета,
бърза при туй,
тракторът скача,
а де го онуй?
Косът се пули
със кръгли очи,
но как е ядосан
от тук му личи.
И тъй из ливада
откос след откос,
пием и пеем,
аз, трактор и кос.
Стефан Стефанов
10.05.2025 Чавей ливадата
Тази нощ е дълга
мандала без струни,
няма сладки мантри
и страстни думи.
Закъсняла птица
в нестроен полет,
угасена искра
във мокър поглед.
На къде си тръгнал -
дори не попита -
изпотъпка всичко
със бели копита.
Тя нощта е дълга
и пълна с наслади...
Не заспивай само -
пали всички клади!
Стефан Стефанов
07.05.2025 Чавей
Луничава Вселена
с детско кръгло лице
се обърна към мене
и ми каза: Добре,
ще играя със тебе
тази смешна игра –
запаси се със много
смях и чиста вода.
Тя играта не почва
и не свършва със нас,
за наслада е тука,
за наслада за нас.
Може би ще играем
хванати за ръце,
или птици неземни
във безкрайно небе?
Както ѝ да пристъпим
във вълшебния свят,
аз ще бъда Прекрасна,
а ти с радост богат!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Габрово
Оловото сърцето ми избра,
било му топло там и по-удобно.
Намести се в сърдечната среда,
като куршум на място лобно.
Но щом кръвта ми зверски закипя,
разтече се отровният метал.
А аз все тъй свободно си летя
с крила ковани вещо от витал!
Стефан Стефанов
18.04.2025 Чавей
Искрящи малки кристали.
Студени сини искри.
Мистични звездни фрактали.
Неогасими зари.
Там в океана от прана
плискат се мощни вълни,
вихрови стълбове пяна
превръщат се в луди реки.
Спри да сънуваш наяве!
Събуждай се вече дете!
Ти всичко си, няма прояви
и Атман, и Брахман, и те…
Стефан Стефанов
11.04.2025 Чавей
Снегът цъфти, чувам растежа.
На вън вали, хвърля се мрежа.
С бяла ръка някой ме гали,
а там зад рида - парцалени хали.
Пролет е знам, той също го знае,
но сластно вали и явно нехае…
Стефан Стефанов
07.04.2025 Габрово
