19 февруари, 2016
06 февруари, 2016
Снежни сърца
На среднощният пернишки площад,
видял какво ли не, се разиграваше невъобразим абсурден театър.
Обезумяло от любов младо момиче
чертаеше огромни снежни сърца, после се качваше на каменната каскада, любуваше
им се известно време и след това ги снимаше с телефона си.
Стресната от
избуялата й страст, Зимата пряко сили се
опитваше да ги заличи, ръсейки ги с огромни снежни парцали, но точно когато
вземаше известен превес, момичето преставаше да се прави на статуя, слизаше от
гранитния си постамент и начертаваше ново, още по-голямо снежно сърце.
Изредките
заблудени минувачи, стъписани от гледката, заобикаляха отдалеч неочаквания абсурден
спектакъл.
Встъпило в свещен съюз с любовта,
момичето продължаваше геройски да води извечната битка със студа и самотата.
Те нямаха
никакъв шанс – Пролетта вече бе изпратила на помощ белоглавият си кокичи
десант!
Стефан Стефанов
04.02.2016 BGGB
21 юли, 2015
Заспивай Лято
Да охлади горещата си пазва
Се хвърли Лятото във вир дълбок.
Поплува малко, взе да се разхлажда
И да се прави на заспал жабок.
Но бързо му омръзна, колко жалко,
По пепел стъпват босите крака,
Вихрушката се сили, непонятно,
Да вдигне силом няколко листа…
Прегаря маранята на предела.
От огън е тъкана хубостта.
На струйки пот крепи се вододела
На девствената морна красота.
Надвечер иде с полъх на прохладник.
Изкачва се по хребета сърна.
Сияйна нощ очите ми ограбва.
Заспивай Лято, идва ми мома.
Стефан Стефанов
21.07.2015 GBBG
11 юни, 2015
Викащи наслади
Взривове в огнището – разкошно.
Пареща от слънцето вода.
Пчелен кошер, сладък денонощно.
Кална локва в босите крака.
Оредели борове скалисти.
Сито нощно, ръсещо звезди.
Вдъх дълбок, даряващ безпарично,
Подлудяващ мирис на жени.
Викащи наслади безподобни
В този свят от прелести пиян.
Хвърлям се в безпаметната радост,
На детето, до уши засмян.
Стефан Стефанов
11.06.2015 GBBG
26 май, 2015
CUORE MATTO
Парадната ми
форма се изтърка
от ходене по
стъклени стени,
съблякох я и
голият ми спомен
закрачи бодро в
диви планини.
Настръхнаха
превзетите ми ласки.
Разхили се в
истерия страхът.
До срещата,
отложено-среднощна,
едва добра се
треперящ дъхът.
А там звезди,
искрящи до премала,
понесоха ме с
бисерни ръце...
До прах съм
разпилян, но знам, остава,
за мен да бие
лудото сърце.
Стефан
Стефанов
26.05.2015
GBBG
17 април, 2015
17 март, 2015
Абонамент за:
Публикации (Atom)