Обезглаголено стихотворение

Пишеща машина

Девствен лист

Удари в сърцето

Меки думи

Облаци от падащи звезди

Ветрове от пеперуди луди

Времеви отрязък

Хълм златист

Песен нереална

Есен листна

Нежности в соленото море

Риза на простора чиста чиста

Стефан Стефанов

27.02.2019 ГББГ

Игра на думи

Не съществува думичката съм,

Измама крие и в тъга те вплита.

Ти капка си в световен океан,

Омесен странно като звездна пита.

И думичката аз я няма там,

Където всичко Той с любов създаде.

Оттегли свойта безпределна мощ

И тихичко на тебе го предаде.

Е, можеш да владееш над съдби

И милиардите слънца да покоряваш.

Бъди какъвто искаш, но помни,

Че нищо от това не притежаваш.

Стефан Стефанов

27.02.2019 ГББГ

Какво ли още…

Аз мога да прескачам кални локви,

Но кой го знай защо и с двата крака

В средата им безстрашно все се хвърлям,

Припомняйки си мислено хлапака.

Аз мога също леко да полегна

На мекото зелено огледало,

Но кучето предложи да търкулна

Дебелото си оскучало тяло.

Аз мога под водата да се гмурна

И да забравя корабът среднощен,

Но вместо туй сред ярките извивки

Избирам да съм безпределно мощен.

О, мога много и така се чувствам,

Дори да пея май ми се отдава.

Отдавна всичко е пределно лесно.

Какво ли още всъщност ми остава!?

Стефан Стефанов

21.02.2019 ГББГ

Вкусотиите на баба

В жаравата си вреше непрестанно

Гърнето с боб заровено от баба,

Че дядо ми щом дойде и приседне

Да има тя с какво да го гощава.

В нощвите пък самин по късна доба

Заквасеният хляб растеше нощем

И дишаше като заспало куче,

Сънуващо ливади с билки сочни.

А млякото на малки топли струйки,

Събирано по капка от овцете,

Препълваше старинната буталка

За да се плези като масло бито.

За салцата на баба да разкажа

От чушки печени и сос доматен,

Които правеше за мене ужким,

А всички грабеха със гладни пръсти.

Не помня само никакви десерти

На масата на баба да се кипрят.

Градината бе пълна със дървета,

Даряващи ни сладости разкошни.

Стефан Стефанов

20.02.2019 ГББГ

Непразна

Непразна си и щастието блика

От всичките божествени струи.

Това е чудо, тайнство, радост тиха

На милиони влюбени жени.

Чрез тебе въплътеното имане

Явява се във шарения свят.

Ти ставаш неизказано красива,

А той несметно по-богат и млад.

Каква разкошна роля безподобна

Да бъдеш майка, ангел и съдба

За новата душа под небосвода,

Приведена от Божия ръка.

Стефан Стефанов

18.02.2019 ГББГ

Кожа

    И до сега не мога да разбера, защо жените, които имат много по малко кожа от мъжете, при къпане изразходват много повече вода!?

СС
17.02.2019

На малък остров

- Да излезем на среща.

- В кое море?

СС

24.01.2019