02 октомври, 2019

Когато Тя дойде



Когато дойде Любовта
Тя сграбчи сърцето ми
И го стисна до пръсване.

Когато дойде Любовта
Тя захапа сърцето ми
Като отровна змия
И изля отровата си,
Която го нажежи 
До пръсване.

Когато Тя дойде,
Сърцето ми разбра
Какво е живот
Без задържане
И се пръсна от биене.

А когато Тя си замина,
То тръгна след нея
Без сбогуване
С 360 удара бързане.

Е, вече знам,
Какво представляват човеците:
Те са Нейните
Най-искрени пулсации,
Готови да бият
До пръсване!

Стефан Стефанов
02.10.2019 ГББГ



01 октомври, 2019

Санторини




Всред синята бездна
Бяла мечта
Бавно изплува
Фина и нежна
За да рисува
Със къс красота,
Митове дишащи
С вулкански уста.
Скъсана огърлица
От минал разкош,
Захвърлена в нищото,
Все още блести
С перлени залези
В милиони очи.

Стефан Стефанов
01.10.2019 ГББГ





24 септември, 2019

Переруди





Лежа сред мравки, паяци и дюли,
Хоботници, калинки и марули.
Бръмча със бръмбари, крила издули.
Жужа с пчели, оси и стършели през юли.
Със богомолки моля се: защо ли!?
Със дроздофили пия от неволи.

Но само те, отказват да ги гали,
Ръката ми, дори и през воали.

Стефан Стефанов
24.09.2019 ГББГ

22 септември, 2019

Есен, Есен



Приижда Есента все още боса
С листа и плодове след сенокоса.

По равна мяра всичко подредила.
Дъжда и слънцето в косите свила.

И видим е разкошът, красотата,
Сиянието меко, чистотата.

Превръща бавно всяко биле лудо
Във сок магичен, хранещ ни със чудо.

Все още мога с Нея да играя.
И гол да тичам. Май съм вече в рая!

Стефан Стефанов
22.09.2019 ГББГ

07 септември, 2019

Мотор





Пак подпали се моторът
И тресе се, не търпи
Във безкрайните простори
Иска с мен да полети.

Тъй са близко до сърцето:
Есенният звездопад,
Вятърът облечен в риза
И бръмчащият номад.

Невеществени наслади
Пълнят моята душа.
Профучава свободата,
Заредена с красота.

Стефан Стефанов
06.09.2019 ГББГ


25 август, 2019

Малко


Премиерът се огледа,
позамисли се малко
и сам си се кръсти
самохволко!

23 август, 2019

Може би



Може би
Може би днес
Може би сега
Последният стих
На песента
Може би

Може би
През цялото време
Била е сама
Разискрена роза
Със жълта душа
Може би

Може би
Мечтае за пръсти
На нечия ръка
За дъх от въздишка
На нечия уста
Може би

Може би
Може би днес
Може би сега
Последният лъч
На любовта
Може би

Може би

Стефан Стефанов
22.08.2019 ГББГ