29 февруари, 2020
28 февруари, 2020
Змийската сила
Прилича
на змия, но е вълна –
Стояща
и опасваща кристала,
Трептяща
с безподобна честота,
Носителка
на звукова възхвала.
Мантрите
й – пеещи сърца,
Камъни
повдигат, спящи будят
В спиралните
градини на страстта,
Чакръците
ни непрестанно нудят
Да
се въртят във танци без предел,
Завихрени
от непонятно чудо.
Притихвам
на самия вододел –
Аз
риба съм и плувам тихо лудо.
Стефан
Стефанов
28.02.2020
ГББГ
27 февруари, 2020
Зовът на бялото
Бялото
заветно ме беляза
С бели
мисли, бяла красота.
Бяла
котка ходи по перваза.
Бяла
кожа шепне ми ела.
Ненасита
кара ме да газя
Из
безкрайна снежна красота
И дълбоко
някъде да пазя,
Трите
букви шепнещи ела.
Все
по-близки стават дъховете,
Избуяли
в бяла красота.
Все
по-сладки стават ледовете,
Топящи
се от стонове - ела.
Стефан
Стефанов
27.02.2020
ГББГ
25 февруари, 2020
24 февруари, 2020
20 февруари, 2020
Пендари
Пендарите
на баба зажадняха
Да
ги докосне нечия ръка.
Жално
ми се молят и проплакват:
Търси
жена със дъхава душа.
Снагата
й да бъде като вятър,
Носията
й зарна светлина.
Та
окичи я с наще жълти тайнства
И забули с червена пелена,
Да
знаем ний, че имаме стопанка,
А ти юнак, - алтънена съдба.
Стефан
Стефанов
20.02.2020
ГББГ
17 февруари, 2020
Абонамент за:
Публикации (Atom)