28 юни, 2020
26 юни, 2020
Позлатената липа
Започнало
е още сутринта
Голямото
жужене на липата,
Камбанени
съцветия трептят
Със
ритъмът отдаден на крилата.
Оказа
се, че този звън нелек,
Симфония
е цветна на пчелата
И звуците
препълнени с копнеж
Ухаят
със парфюма на цветята.
Пиян
от този юнски цветобер,
Препълнил
ми очите и душата
На
дядо ми с липата цял покрит
Прашецът
имам аз като позлата.
Стефан
Стефанов
26.06.2020
Чавей
25 юни, 2020
24 юни, 2020
23 юни, 2020
21 юни, 2020
Успешно заличен
Часовият
пояс ме препаса
Стегнато
и малко на верев.
Всичките
ми клетки закрещяха:
Стига
вече, пак ли искаш рев!?
Някак
си успях да ги прилъжа –
Чака
ме висока планина,
Много
болка, воля безразсъдна,
Малко
смърт и синя чистота.
Шерпите
ме гледат заядливо,
Те
живеят в тази планина,
Там
където стъпват е красиво,
А за
нас е болка до костта.
Пътеката
нагоре е постлана
Със
флагове на хиляди души.
Замръзнали
тела – метричен камък –
Бележат
проиграни съдбини.
Върхът
е само някакво квадратче
Във
мозъкът до крайност помрачен.
Надолу
слиза не герой всевластен,
А егоист,
успешно заличен.
Стефан
Стефанов
21.06.2020
ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)