Стършели
в очите ми се гонят.
Облаци
обливат ме в сълзи.
Вятърът
извайва ме свободен.
Имам
даже гривна от звезди.
Стефан
Стефанов
24.08.2020
Чавей
изкуство
Стършели
в очите ми се гонят.
Облаци
обливат ме в сълзи.
Вятърът
извайва ме свободен.
Имам
даже гривна от звезди.
Стефан
Стефанов
24.08.2020
Чавей
Целувам
извора със устни.
Бера
десерти със ръце.
С очите
си небето следвам.
Земята
галя със нозе.
Прекрасен
свят, щом аз съм в него!
Прекрасен
свет, щом Твой е цял!!!
Стефан
Стефанов
24.08.2020
Чавей
Вярата
попи във мене.
Едини
се със кръвта.
Ако
искаш да я видиш,
Прободи
ме във гръдта.
Стефан
Стефанов
24.08.2020
Чавей
В малката
черква вековна,
Скрита
от минали дни,
Тайнство
извършва йерея,
Бог
промишлява съдби.
Там
в тишината с молитви,
Там
в тъмнината с лъчи,
Препълнени
с благост неземна
Радват
се бели души.
Този
каменен кораб,
Незримо
превърнат във бран,
Пази
събраните верни
От
светския див океан.
Малката
черква красива,
Сияе
от хиляди дни,
Духовно
спасение носи
На
вярващи в Него души.
Стефан
Стефанов
21.08.2020
Чавей
Знам,
че сам сладък –
Така
съм роден,
Пчелата
също го знае.
Цял
ме изпива –
Сиропче
от клен
И
май не остана – това е.
Стефан
Стефанов
14.08.2020
Чавей
Персеидите,
танцуващи над къщи,
Си
направиха прозрачно тържество.
Бях
помолен да не се прибирам,
А
да гледам в звездното платно.
Там
рисуваха със светли дири
И
чертаеха със светлина,
Превъзходни
фигури незрими,
Потопени
в тъмна самота.
Тази
тъй чудата вечер – странна,
Свърши
скоро – имаше разсвет.
Персеидите
се скриха, най-безсрамно,
Във
очите ми, като цветист букет.
Стефан
Стефанов
17.08.2020
Чавей
Ще
отгледаш ли за мене жълта котка?
Ще
изпееш ли кантата със крила?
Ще
погалиш ли ликът ми в тиха локва?
Ще
переш ли гола слънчеви сукна?
Стефан
Стефанов
14.08.2020
Чавей